Море. Развълнувано, безбрежно, всепоглъщащо. Водата студена. Брега каменист, мидите крехки.

Навлизам навътре. Студено е, изтръпвам. Вървя по слънчевата пътека на залеза. Вече до колената ми стига водата. Следващата вълна до бедрата ме залива. Обръщам се и те виждам. Там, на брега. Седиш и глeдаш. Залеза, водата или мен ... Повече изтръпвам, водата все повече ме поглъща. Към себе си ме тегли морето. Поглеждам слънцето. Всеки път различно. Вече тъй близо до хоризонта.

Едно дете си играе на плажа. Смее се. Млада жена тича с куче. Група веселяци се майтапят един с друг. Само ние с теб седим безмълвни. Ти – огрян от слънцето, аз от водата погълната. Тъй и ще си останем. Аз едната стихия, ти другата. Красиви сами по себе си. Горди. Но и несъвместими.

Излизам по слънчевата пътека. Изтръпнала. Мокра. По мен полепва пясък. Детето си играе. Жената гони кучето. Веселяците се заливат от смях. Само с теб се гледаме. Там, на брега на развълнуваното, безбрежно, всепоглъщащо море погледите ни се срещнаха. И всичко си казаха.

А залеза бе красив ...

Отлично. Продължавай...

Накара ме да затая дъх. Браво!!!

И на двамата :). Вдъхвате ми увереност :).

Аз като човек, който живее на морето мога да кажа, че то е най-прекрасното нещо, винаги те успокоява. Супер е. :)

Така е. Вдъхва невероятно спокойствие и прави всеки един момент специален и то само защото е море...

Не може до колене!
Трябва в морето да плуваш в живота -да действаш
Видяха всички слънцето: жената помисли го окъпано дете; гладният- изгряващ хляб.
Нашият шанс е да искаме още нещо в живота, освен дете и хляб и да го постигнем.
Израснаах на брега на Дунава в истински смисъл на думата. Освен, че се разглезих с прасната риба. която носеха рибарите, незабравими са миговете, когато влизаме лятото в топлата и бистра дунавска вода. Не знаех, че когато построят над града ни "Свилоза" водата ще помътнее и никога вече няма да могат младите да се радват на бистрите и лековити води, нито да могат да си сварят рибя чорба в дунавска вода.
А може би в бъдаще така че почистват отпадните води...че да си върнат бистротата...
Логично е да сме оптимисти за бъдащето

Малко оптимистични надежди храниш, все пак си в България, където се раждаш под водата и се бориш поне да си поемеш глътка въздух. А е трудно. И да видиш един от моментите, описани по-горе трябва да се абстрахираш от липсата на кислород.
Но пък аз съм млада ...