Разболях се. Бих казала безвъзвратно, но след няколкото кубически литра изпит чай и стройната купчинка от лекарства приемани по x на брой пъти на ден май взех да се сафирясвам. Или поне вече имам цвят на лицето, различен от този на киселото мляко. Или на прясното. Кой каквото обича, като такова мляко да ме приема. Все пак не е лошо да се сдобия с някой фен клуб покрай млякото. 
Та защо се разболях. Ми ... понеже не може аз да съм виновна, как тъй, че аз съм си направо втора Дева Мария, не пия, не пуша, по мъже не ходя и плета чорапи на една кука. Добре де, без последното. Обаче не съм виновна. Синоптиците са ми виновни. Казаха, че ще се стопля. Казаха го някъде в периода вторник-сряда миналта седмица. А може и четвъртък. Вижте, за петък не мога да гарантирам какво точно са каали, не гледах новините. Само че хората от НИМХ направо си ме подведоха. Споменаха за някакво затопляне за някой ден от миналата седмица. Жалко, че не мога да гарантирам кой точно ден, нещо ми се губят или сливат. Просто не ги разпознавам. Все ми е едно дали е вторник или четвъртък, нали не е събота. Та да се върна на синоптиците, лъжливите (донякъде) прогнози и Б-О-Л-Е-С-Т-Т-А ми. Хорицата съобщиха в национален ефир, че за другия ден се очаква топло време, около 11-12 градуса. И аз като едн средностатистически разумен човек, макар и не ходещ на работа се облякох като за 11-12 градуса. По Целзий. И си излязох със не чак толкова дебелото зимно палтенце, подготвена за малко слънчеви лъчи и известна доза витамин Д. 
Уви, реалността ме подхвана още от вратата. Непрогледна мъгла. Ако имах джобно ножче, можеше и да си отрежа малко, и без друго не бях закусвала. Ама нали е Ноември, мъглите са обичайно нещо около 7:30 сутринта. Решавам, че до обяд, трябва да се вдигнат. Продължавам с бодра крачка ... и тракащи зъби. 
Следващата среща с външните температурни условия - 14:00. Прекарала времето от 08:00 до 14:00 в сравнително топла сграда, явно бях пропуснала да погледна извън прозореца. Иначе можеше и да забележа, че скоростта на вятъра е близка до тази на млад шофьор с джипа на тати по магистрала Тракия. А мечтите ми за естествено сдобиване с витамин Д просто се споминаха. Погребах ги и ги оплаках. Опело нямаше, рискувах да стана прелетна птица. Не че съм кой знае колко крехка, тежа си на място. Че и чанта, пълна с учебници здрави ме държеше на земята. Ала .. инат съм си и това е. Крача смело и безотговорно по тротоара, силно решена да стигна до някъде. Ако не ме отвее вятъра.
И крачейки тъй смело проклинах синоптиците, НИМХ и шивашката фирма на якето. 
Стигнах до заветното място, а именно "Home, sweet home." А на следващата сутрин се събудих с ангина. Или няакво възпаление на горните дихателни пътища с множествена и неустановена локализация. Поне така пишеше на анамнезата. Сега кротко съжителствам с радиатора на парното, гледам навън, гледам и прогнозата и се чудя ... дали утре да изляза??? И дали да им вярвам, че ще се затопля. Защото хич не ми се пие пак антибиотик. И ще си чакам обещания сняг. Облечена като ескимос, независимо какво ще изпее Станиславчето. Или колегата й.