Вчера беше. Дветия ми първи учебен ден. Вече не съм заек, ура, няма да има целене с моркови. Уви. Като че ли предпочитам и с моркови и със зеле да ме целят. Сякаш деня беше обречен. Май от миналата година тей ми върви. 
Като за начало - поради интересния факт, че съм учителско чадо, бях официална. Черна пола и бяла ризка. Ако бяха изчистени преспокойно щях да заместя някоя знаменоска. Че и роза имах. Поради естеството на училището ми - техникум - има повече момчета. Е, цветя рядко се виждат, освен може би по осми март, но това е друг въпрос. Та така. Официална и с китка - предостатъчен факт да съм лесно забелижима. Ярко се откроявах на фона на плитките дънки, оголените кръстове, изписани с татуировки и достойните са поп-фолк певици деколтета. Руси кичури, фрапантен грим и изказ на каруцар. И презрителни погледи. Е, добре, признавам, китката си е странно нещо в наши дни.
После - отиване в стаите. Поне не бях шокирана, че училищет е нагоре с краката, нали маман е учителка, бях идвала с нея да взема едни книги. Раздават се програми, наставления, правят се снимки. О, чудо, онази която ме мразеше искаше да се снима с мен, че дори и мило се държа. Боже, закриляй лудите ! 
Дотук всичко се развива по план, друго не съм и очаквала. Нас със стачки не ни занимаваха, просто една учителка изказа желанията, едва ли я слушаха много и това беше.
Ала изказванията на ... гореописаните хора, станали заглавие  - айде, кога ще свършваме, че ми се пуши. На друга и се моткаше по магазините. Трета май трябваше да се връща, че имала да се гласи за купон. Изобщо - романтика. И това на 15 септември. Първи учебен ден ... май празнуването остава за първокласниците.Морал ... това май не е същестувало. А радост че почва учебната година, май при никой я няма, имайки се предвид натовареността.
Но не това ми е проблема. Описах ги госпо"иците как са облечени. Отношението им също - толкоз им се пуши на някой, че май чак мозъците им изпушват. Това ли е българското училище ?? Поп-фолк култура, цигари и купони. Wow. А после защо имало безработица - просто е - ако от гимназията излезе някой, с диплома около 4.50 (примерно, отнася се не за всички, срещат се и с по-високи оценки... за щастие), но с реални знания за около тройка, че кой работодател ще го държи на работа. Е, предполагам, че ако е някой здравеняк, то предлагащите хамалски услуги ще го лапнат на момента. Но работа по специалността - никаква.
В задачата се пита - кой е виновен. Родители ? Общество? Учители? Или вскчко накуп. Живеем в Абсурдистан, обградени от чалга, а всекидневно мозъците ни се промиват. Как става и аз не знам. Ама явно става, щом ги има и тези хора, и то са толкова много. И ще става по-зле. Няма да ги има официално облечените. Няма да има 15 септември. Ще има облечени като порно актриси момиченца, ходещи реклами на хапчета против забременяване, купони и алкохол до безкрай. Това ще е живота. А за тези които не го харесват в този му вид?? Какво остава? Самолетния билет или борбата с обществото. Защото ние се борим от най-ранна възраст. Е, може би не чак толкова ранна, и все пак едва ли е най-подходящата да се разбере, че не всичко е рози и парфюм. Понасяме обидите на хората с нисък морал и високо его. Стараем се да бъдем себе си, там където може би не сме желани. И се молим да не ни се допушва. Защото изпушваме.